| |
Йордан Йовков е син на Балкана. Роден е през 1880 година сред пленителната красота на село Жеравна, скътало се в гънките на най- българската планина. Едно необикнонено място, ласкаво и тихо, пропито с красота, сила и възрожденски дух. Къщи със стрехи като крила на птица, с високи дувари и тесни калдъръми.Китни дворчета с жълт кехлибар в лозниците и тръпчив дъх на мушкато. Място, пазещо песни и легенди за тежко имане и люти битки., за хайдутти и кърджалии, за гиздави балканджийки, разтуптяващи сърцата...С тази атмосфера е закърмен Йовков..
Но сърцето на писателя завинаги остава в златната безбрежност на Добруджа- при спокойните добруджанци, отрудени страдалци, често самотници, но със силен дух , висока нравственост и чисти души.
Йовков създава един необикновен поетичен свят на най- възвишени човешки ценности, едно съвършено слово със завладяващите образи на Индже и Божура, на Шибил и Рада , на Сали Яшар,Боряна, Албена, Серафим...
Йордан Йовков умира през 1937 година, без да дочака освобождението на Добруджа.Оставя ни колоритната галерия от образи, неизменно тържествена, обгърната в меко сияние, една златна нимба, около образа на българския народ.
Ние, потомците , учителите и учениците от 26 училище, с гордост носим името на твореца. А бялата лястовица ни дава надежда да търсим и откриваме красивото и стойностното и да правим този свят по- добър.гледай презентацията>>

|
|