За контакти
Галерия
Прием
Вашият коментар
Форум
Проекти
 

Екологичен речник


Дефиниции на понятия, отнасящи се до взаимоотношенията на човека и обществото с околната среда

( след обсъждане в работната група „Политика” – 17 . май 2004 г.)

Oколна среда – с редата, която заобикаля човека и включва система от природни, преобразувани ( видоизменени от човека, например мебели, предмети от желязо, т.е. стоки ) и социални фактори, необходими за неговия живот. Средата на човека най-общо е природна и социална.

  • О. с . днес има много измерения, включващи: природа, ресурс, екологичен проблем, система от взаимносвързани компоненти, моестоживеене, биосфера, проект за партньорство в нейното опазване и усъвършенстване, територия, пейзаж, естетическа ценност, научна ценност и т. н .

Природа – обкръжаващият човека материален свят; обекти, процеси и явления, които съществуват вън и независимо от човешкото съзнание, и които не са създадени от човека. Природата е вън от нас като резултат от неограничената и ограничената еволюция у вътре в нас като продукт от взаимодействието между генитопа на човека и околната среда, като биологична същност на човека.

Природна среда – съставена част на околната (жизнената) срада на човека, в която се включвар природни компоненти, т. е . единство на абиотични и биотични екологични фактори, които стоят в основата на екологичното равновесие.

  • Абиотични екологични фактори – светлина, температура, влага, климат, релеф, качество на водата, въздуха, почвата и други;
  • Биотични екологични фактори ( вътревидови и междувидови взаимоотношения ) – хищничество, паразитизъм, коменсализъм и други.
  • Екологично равновесие (между проценти и консументи, между хищник и жертва и т. н. )

Социална среда – съвкупност от елементите на определна социална система, с която взаимодейства отделният индивид или определана социална група.

  • Основни дейности на обществото;
  • Съвкупност от социални отношения;
  • Налични класи, социални групи и институции, създаващи обективни условия за дейност;

Устойчиво развитие = поддържащи развитие. Социално и икономическо развитие, осъществяващо се чрез управление на взаимодействието на човека и обществото с биосферата по такъв начин, при който се получавая оптимална полза за сегашните поколения и се поддържа нейният потенциал да посрещне нуждите и изискванията на бъдещите поколения.

  • Спазване на екологичните закони в социалното и икономическото развитие.
  • Екологично, икономическо и социално (социално-политическо и социално-културно ) устойчиво развитие, т. е. Развитие, което е съобразено с ресурси от дадена екосистема за определен период от време, колкото тя може да възпроизведе за същия период.

Например (аналогия) : Развитие за сметка на лихвата от внесения в банката капитал.

 

Екология – наука за взаимоотношенията на организмите помежду им и с неживата природа ( включва вътревидови и междувидови взаимоотношения и взаимоотношения с неживата природа).

  • Наука за надорганизмовите равнища на биологична организация (популация, биоценоза, екоситема, биосфера).
  • Обща теория за взаимодействие на човека и обществото с природата.
  • Екологията днес е интердисциплинирана наука, която е представена от редица фундаментални и приложни клонове.

Образование за околната среда - Образование за околната среда в нейната цялост (виж околна среда ). Процес, насочен към развитие на знания, разбирания, умения, нагласи, ценностни отиентации и насърчаващ ангажираност с екологичните проблеми и тяхното решаване. Поставя акцент върху съдържанието и структурата на околната среда.

  • Възниква исторически най- рано без да включва природозащитни аспекти. С възникване на екологични проблеми през 60-те години на ХХ в. Включва и природозащитните аспекти.

Природозащитни образование – образование за опазването на природната среда. Осъществява се чрез система от педагогически дейности за защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси за живот в хармония с природата и загриженост към бъдещите поколения. П. О. включва обучение за усвояване на знания и разбирания, за развитие на умения, нагласи, отговорности и поведение насочени към запазване на качествата на природната среда. Поставя акцент върху опазването на природната среда.

Природозащитно възпитание - педагогически процес за развитие на ценностни ориентазии за опазване на природната среда. Поставя акцент върху изграждането на ценности и тяхната приориентация.

  • Разглежда се като съставна част на екологичното и на природозащитното образование в техния ценностен аспект.
  • Осъществява се чрез система от дидактически стратегии за развитие на екологичните ценностни ориентации.

Екологичното образование – образование, което е насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка и единство с оглед опазване на екологичното равновесие. Е. О. е фундаментално за екологично устойчиво развитие. Е. О. поставя акцент върху екологичните закони, в основата на екологичното равновесие и на здравословния стил на живот и върху отговорността на човека и обществото за тяхното спазване.

Екологична култура - система от четири компонента : екологични знания, екологично самосъзнание, целеполагаща дейност ( осъзнати цели на човешката деност, насочени към оптимизиране на взаимодействието с природата ) , единство от отношения (интелектуално, нравствено, икономическо, естетическо и ценностно) към природата и околната среда, проявяващи се в практическа дейност на човека и обществото. Първият компонент на екологичното съзнание (система от екологични и природозащитни знания) е общ с екологичната култура. Еклогичното съзнание е регулиращ фактор на екологичното поведение.

Екологична етика – система от морални норми (стандарти), които влизат в съдържанието на екологичното съзнание и в които рефлектира ангажираност и отговорност за средата и бъдещите поколения.

Екологично поведение – система от постъпки, определени действия и целенасочена дейност, включваща екологични компетенции и насочена към използване и съхраняване на природата и човешкото здраве. Регулира се от екологичното съзнание.

•  Екологично образование, което е сведено само до едно от посочените измерения на околната среда е непълно и формира ограничено виждане за нашето място в общия „дом на живота”и за нашата мисия на Земята.